Генетика (от гръцки гено γεννώ — раждам) е наука за гените, наследствеността и изменчивостта на организмите. Думата „генетика" за пръв път е използвана за описване на изследването на наследяването и на науката за изменчивостта от великобританския учен Уилям Бейтсън в писмо до Адам Седуик (18 април 1905 г.)

Човекът започва да прилага знанията си по генетика още в древната история при култивирането и размножаването на растения и животни. При модерните изследвания генетиката осигурява важни инструменти за изследването на функциите на отделните гени и др., анализиране на генетичното взаимодействие. В организмите генетичната информация е разположена основно в хромозомите под формата на ДНК секвенции или отрязъци от цялата молекула на ДНК.

Гените съдържат информация, необходима за синтезирането на аминокиселинни последователности до цели протеини, което играе важна роля в определянето на крайния фенотип на организма. В диплоидните организми доминантните алели в хромозомите налагат свойствата си върху рецесивните алели. Изразът „кодирам" служи, за да обозначи, че гените съдържат инструкции как да произведат определен протеин, като в израза „гените кодират протеини". Концепцията „един ген — един протеин" е много опростена. Например един единствен ген може да произведе множество продукти в зависимост от това, как е регулирана ДНК-транскрипцията. Гените кодират нуклеотидни секвенции в мРНК, тРНК и рРНК, необходими за синтезата на белтъците.

Следователно, генетиката е наука за предаване на характерни черти от родители на деца. Именно ГЕНИТЕ, чиито носители са ХРОМОЗОМИТЕ предават НАСЛЕДСТВЕНИТЕ признаци и черти. Откривателят на генетиката е австрийският августински монах Грегор Мендел и това става в края на 18-ти век. Именно той открива наследствените закони. Неговите открития, не много известни до края на столетието, с появата на генетиката в началото на 20 век, придобиват голямо значение. Също в тези години бива открито устройството на гените и хромозомите. А откриването през 50-те години на ДНК - молекулата, криеща цялата генетична информация, въвежда Дарвиновата теория за произхода на живота в голяма криза.

За да бъдат проучени възможностите за предаване в поколенията на характерните черти и белези на даден индивид, е необходимо да се владеят понятия, като:

ФЕНОТИП: Това е външният израз, т.е. това, което виждаме (напр.: черна котка).

ГЕНОТИП: това са всички наследствени белези; "генетичната карта" на индивида (напр.: черна котка, носител на син цвят).

Генът е ДОМИНАНТЕН, когато неговото присъствие, резултат само от наличието му при единия от родителите, е достатъчно за да окаже влияние върху фенотипа. Използва се символът за обозначение с главна буква.

Генът е РЕЦЕСИВЕН когато и двамата родители трябва да бъдат негови носители за да се прояви видимото му влияние. Използва се символът за обозначение - малка буква. В този случай, генотипът съответства на фенотипа, индивидът е "чист" (ХОМОЗИГОТЕН) за този ген и това ясно е проявено при котката за съответния признак.

(Следва продължение...)