Корона вирусите са причинителите на заболявания сред диви и домашни котки:

• от една страна, причиняват "доброкачествено" заболяване, която се проявява с обикновен ентерит или сходно явление с асимптоматични характеристики.

• от друга страна, причиняват заболяване с много по-драматичен характер и фатален изход: FIP (Feline Infectious Peritonitis) - инфекциозен перитонит.

Неяснотата и двусмислеността по проблема се основават на факта, че "привидно" един и същи вирус е в основата на два напълно различни патологични проблема и че за тези две толкова различни заболявания, причинителят и в двата случая е с напълно идентичен антигенетичен код.

ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ

Основните признаци са придружени от диария, понякога повръщания. В повечето случаи назначаването и приемането на антибиотици е достатъчно. Ако храносмилателните проблеми са придружени от дехидратация, възможно е да се наложи при най-тежките случаи вливане на течности по венозен път.

В болшинството от случаите, тези храносмилателни нарушения запазват баналния си характер, не са последвани от усложнения и бързо отшумяват. Диагностицирането се извършва чрез доказване наличието на вируса в изпражненията чрез тестове Elisa или PCR.

ИНФЕКЦИОЗЕН ПЕРИТОНИТ

Това заболяване е свързано с много диагностични, терапевтични и профилактични трудности. То може да се превърне във фактор, ограничаващ развъдната дейност и да пречи на сделки с покупко-продажба или използване на разплоден котарак.

Вирусология

Котешкият инфекциозен перитонит е вирусно заболяване,  което се причинява от вирус, принадлежащ към групата на Корона вирусите (Coronavirus), който генетически е много близък до Корона вирусът, причиняващ ентерити. Етиологията на заболяването е проучена още през 1968 г., вирусът е с диам. 70 - 90 мм, но никога не е култивиран в лабораторни условия.

Именно чрез последователни мутации на вирусът, причиняващ ентерита, Корона вирусът се превръща в патоген, главен виновник за това фатално заболяване. Тези два вируса (този, причиняващ ентерита и този, причиняващ котешкия инфекциозен перитонит) са толкова близки и подобни в антигенетичен план, че в момента все още няма серологичен метод, който да може да ги различи.

Заразяването с Корона вирус се разпространява от котка на котка, но изисква близък и почти постоянен контакт с инфектирани секрети, предавани орално (слюнка, изпражнения). Обикновено дезинфектантите използвани в домакинството унищожават вируса. Вирусът се отделя със слюнката и изпражненията. Една от всеки три серопозитивни котки отделя вируса. Заболелите животни престават да отделят вируса.

За съжаление понастоящем ветеринарите в световен мащаб не са в състояние да направят разлика между Корона вирус, причинител на сравнително банален проблем като ентерит и Корона вирус, причинител на котешкия инфекциозен перитонит.

Предразполагащи фактори

• Възраст :

Котки от всякаква възраст могат да заболеят от инфекциозен перитонит, особено младите животни (от 3 месеца до 2 - 3 години), както и възрастни (по-стари от 10 години).

• Начин на живот :

Котките в котешките общежития (приюти, развъдници, хотели, зоомагазини, предлагащи животни) се заразяват най-лесно. В САЩ, например, 25% от котките, чиито стопани са частни лица са серопозитивни, докато цифрата в развъдниците достига до 95%. Начинът на предаване на болестта в естествени условия е неустановен.

• Вирусна група :

Всеки вирус, принадлежащ към групата на Корона вирусите понастоящем потенциално е възможно, след мутация, да доведе до развиване на болестта.

• Стрес :

Стресът е най-важният предразполагащ фактор (стрес, причинен от смяна на стопанина, хирургическа интервенция, бременност, придружаващи заболявания, изложби). Проучване сочи, че котки, заболели и загинали от инфекциозен перитонит са сменили собственика си или са били подложени на хирургическа интервенция един до два месеца преди това.

• Имунитет :

Генетична предразположеност на животното: някои кръвни линии се смятат за по-чувствителни.

Заразяване от други вируси: FIV, FelV, calicivirus Herpès, благоприятстват размножаването и на Корона вирусите.

Лекарства: Последни изследвания на американски и френски учени доказват, че и прогестативни хормони благоприятстват проявяването на инфекциозния перитонит.

Симптоматика и клинични признаци

В началото клиничната картина не е специфична: "котката е неразположена, болна"...: анорексия, отслабване, летаргия, повишена температура над 40° (хипертермията е характерна за влажната форма), която продължава 5 до 7 дни, дори няколко седмици и не се влияе от предписаните антибиотици, това са най-"характерните" признаци. Инкубационният период обикновено продължава 3-10 дни, понякога от 1 до 4 месеца, като общо взето остава неопределен - с по-силна или отслабена изява на повечето от горепосочените симптоми.

Болестта прогресира, общото състояние на животното се влошава, често придружено от анемия и обезводняване, наред с еволюирането на болестта. Наблюдава се състояние на депресия, анорексия, загуба на телесно тегло.

Котешкият инфекциозен перитонит се развива в 3 форми, като и трите завършват фатално: влажна форма, суха и дисеминирана форма и чревна и нодуларна форма, която е сравнително най-рядко срещана.

Развиват се възпалителни процеси на перитонеума (перитонит) и плеврата (плеврит). Натрупването на сиропообразна, мътна, златиста течност в корема (асцит) и понякога в гръдната кухина е характерен признак на заболяването. При някои животни се установяват храносмилателни разстройства (повръщане, диария), в отделни случаи жълтеница, промени в очите и респираторни признаци — диспнея с плеврит. Развитието на болестта продължава от 2 седмици до 2 месеца и обикновено завършва със смърт. При сухата форма се наблюдават възпалителни процеси в различни органи, както и смущения от страна на централната нервна система. При някои случаи главата на болните котета се изкривява. Болните животни променят нормалните реакции на поведение, липсва апетит, слабеят, кожата загубва нормалния си тургур и се набръчква.

Патологоанатомия - При аутопсията се констатира перитонит с течност в корема и депа с бял или сивкав ексудат върху вътрешните органи, разположени в коремната празнина. Висцералната и париеталната обвивка са с неясен външен вид и са зърнести. Течността е светложълта, съсирена, зърнеста. Нейното белтъчно съдържание е еднакво с това на кръвния серум. Лезии могат да се наблюдават и по другите органи. Върху черния дроб, бъбреците, далака, белите дробове и панкреаса се наблюдават голям брой сивкави възелчета или некротични огнища. Описан е случай на менингоенцефалит и панофталмия без никакви поражения на коремните органи.

Диагноза. При живи котки най-сигурна диагноза се поставя след лабораторно изследване на течността, намираща се в коремната и гръдната кухина. Тя има високо специфично тегло и съдържа протеин (белтък), често е с фибринови повлекла и може да коагулира.

Лечение. Трудно, почти невъзможно. Все още не са открити специфични лекарства срещу болестта.

Профилактика. Тъй като в лабораторни условия не е осъществено култивиране на вируса в никакви клетъчни системи или други биологични субстрати, не е създадена и ваксина срещу това тежко заболяване при котката.