А сега
по-сериозно...
История на породата
Британската късокосместа котка както всички чистопородни
котки произлиза от местна котка, а именно от британската обикновена котка. Англичаните
излагат първите представители на породата на фелиноложкото изложение в Кристал
Палас през 1871 г. Породата е застрашена от изчезване в периода между двете
световни войни, но приносът на персийската котка позволява да се запази
породата и да се окръгли морфологията й. Тъй като първоначалният и оригинален
цвят е синият, някои фелиноложки клубове погрешно смятат, че британската
късокосместа и шартрьоза са идентични, като накрая двете породи се разделят
окончателно през 1977 г.
На какво прилича
Бритишът ?
Тук ще се ограничим само с описание на основните
характеристики на породата. Стандартът е публикуван http://www.catbg.com/standarts.php.
Британецът е котка среден до голям размер, със средно тегло 3-5 кг
за женските и 5-8 кг за мъжките индивиди (макар и сравнително рядко, някои
котараци достигат 10 кг). Първата му
отличителна черта е неговата закръгленост; тялото му не трябва да бъде
издължено, нито високо поставено, а напротив компактно, със средна по дължина
опашка, закръглена в края, върху сравнително къси и здрави крака, с кръгли лапи.
Главата е масивна и контурът й се вписва в окръжност, противно на Шартрьоза,
чиято глава е крушовидна, с много по-удължен профил. При британската котка се
наблюдава леко вдлъбване на носа.
Очите са кръгли (не бадемовидни) и цветът им трябва да
бъде ясен (наситено или тъмно оранжев, изумрудено
зелен, тъмносин, дори очи с различен цвят, но всичко това е в зависимост от
космената покривка); излъчването е добродушно, дори малко наивно.
Бузите са добре оформени,
брадата силна, а ушите малки и ниско поставени. Британецът е спокойна котка,
отнася се еднакво добре към деца и възрастни хора, свиква бързо с други
животни, дори и с птици. Обикновено играе без да показва нокти и не се катери
по пердета! Поради това, британецът е изключително добре приспособен към апартаментния
начин на живот. Но ако има случай, той бързо преоткрива инстинктите си на
отличен ловец... Често котаракът се отнася добре към всички в дома, а женската
е по-склонна да предпочете определен човек. Темпераментът на британците варира
в зависимост от цветовата окраска: някои разцветки по-близки до
"дивите", като например табитата са определено по-динамични от сините
британци, особено през периода на пубертета.
Цветови окраски
Британската късокосместа котка е призната във всички
варианти на цветовата окраска.
Солидните цветове (цялата космена
покривка е едноцветна, котката е с оранжеви очи, освен бялата котка, която може
да бъде с оранжеви, сини или с различен цвят очи).
Британци таби, родствен
термин за котка с "ивичеста" окраска, оранжеви очи, в три вида шарки,
както следва: мраморно, тигрово и петнисто таби.
Сребристите табита (основата на
косъма е бяла, оцветени шарки, оранжеви или зелени очи).
При сребристото таби също са налице три вида шарки -
мраморно, тигрово и петнисто таби.
Опушени (основата на косъма е бяла, едноцветна космена покривка,
оранжеви очи).
Чинчила и силвър шадед /сребристо с 1/3 затъмнено/(основа на косъма бяла, оцветен
край на косъма, очи очертани с черна линия) и голден шадед и шел /1/8
затъмнено/ (основа на косъма цвят кайсия, край на косъма оцветен, зелени очи,
очертани с черна линия).
Кълърпойнт (тялото е с цвят наподобяващ слонова кост, с
маска, лапи, уши и опашка оцветени, очи сини: това е цветът на сиамката).
Биколори (всички изброени цветове + бяло)
Британците, които най-близо отговарят на стандарта на
породата на ниво тип, критерии за морфология, лице и изражение несъмнено са сините
британци. Представителите на другите цветови окраски често имат по-изострен тип.
Забележка: използваните снимки за онагледяване на цветовите окраски са с източник Интернет.
