Британска късокосместа котка

Кратко представяне по генетика

Генетика (от гръцки гено γεννώ — раждам) е наука за гените, наследствеността и изменчивостта на организмите. Думата „генетика" за пръв път е използвана за описване на изследването на наследяването и на науката за изменчивостта от великобританския учен Уилям Бейтсън в писмо до Адам Седуик (18 април 1905 г.)

Човекът започва да прилага знанията си по генетика още в древната история при култивирането и размножаването на растения и животни. При модерните изследвания генетиката осигурява важни инструменти за изследването на функциите на отделните гени и др., анализиране на генетичното взаимодействие. В организмите генетичната информация е разположена основно в хромозомите под формата на ДНК секвенции или отрязъци от цялата молекула на ДНК.

Гените съдържат информация, необходима за синтезирането на аминокиселинни последователности до цели протеини, което играе важна роля в определянето на крайния фенотип на организма. В диплоидните организми доминантните алели в хромозомите налагат свойствата си върху рецесивните алели. Изразът „кодирам" служи, за да обозначи, че гените съдържат инструкции как да произведат определен протеин, като в израза „гените кодират протеини". Концепцията „един ген — един протеин" е много опростена. Например един единствен ген може да произведе множество продукти в зависимост от това, как е регулирана ДНК-транскрипцията. Гените кодират нуклеотидни секвенции в мРНК, тРНК и рРНК, необходими за синтезата на белтъците.

Следователно, генетиката е наука за предаване на характерни черти от родители на деца. Именно ГЕНИТЕ, чиито носители са ХРОМОЗОМИТЕ предават НАСЛЕДСТВЕНИТЕ признаци и черти. Откривателят на генетиката е австрийският августински монах Грегор Мендел и това става в края на 18-ти век. Именно той открива наследствените закони. Неговите открития, не много известни до края на столетието, с появата на генетиката в началото на 20 век, придобиват голямо значение. Също в тези години бива открито устройството на гените и хромозомите. А откриването през 50-те години на ДНК - молекулата, криеща цялата генетична информация, въвежда Дарвиновата теория за произхода на живота в голяма криза.

За да бъдат проучени възможностите за предаване в поколенията на характерните черти и белези на даден индивид, е необходимо да се владеят понятия, като:

ФЕНОТИП: Това е външният израз, т.е. това, което виждаме (напр.: черна котка).

ГЕНОТИП: това са всички наследствени белези; "генетичната карта" на индивида (напр.: черна котка, носител на син цвят).

Генът е ДОМИНАНТЕН, когато неговото присъствие, резултат само от наличието му при единия от родителите, е достатъчно за да окаже влияние върху фенотипа. Използва се символът за обозначение с главна буква.

Генът е РЕЦЕСИВЕН когато и двамата родители трябва да бъдат негови носители за да се прояви видимото му влияние. Използва се символът за обозначение - малка буква. В този случай, генотипът съответства на фенотипа, индивидът е "чист" (ХОМОЗИГОТЕН) за този ген и това ясно е проявено при котката за съответния признак.

Всички клетки на даден индивид съдържат четен брой хромозоми, като половината идват от бащата, а другата половина - от майката. При котките има 19 двойки хромозоми; ако половите клетки съдържаха същите гени, като останалите клетки, то броят им би се удвоявал при всяко следващо поколение. За да се избегне това явление, половите клетки съдържат само обикновен запас хромозоми, сперматозоиди и зародишни клетки (яйцеклетки). Срещата на две полови клетки придава на индивида двоен запас хромозоми.

Например:

Родители: II
II двоен запас от хромозоми
обикновен запас

полови клетки I I
I I хромозоми
двоен запас

Деца II
II хромозоми

Ролята на бащата е важна при определянето на пола на котенцата: котаракът притежава 18 двойки хромозоми АВТОЗОМНИ (Автозомите са хромозоми, които са различни от половите хромозоми. При тях, всяка хромозома от хромозомната двойка се унаследява от всеки родител и гените в тази хромозома също са от всеки родител. Признаците определени от гените в автозомите се наричат автозомни - т.е. гените са унаследени от двамата родителя и двата пола еднакво унаследяват признака. Повечето гени са автозомни и повечето наследствени заболявания са резултат от дефектен ген в автозомата. При котките като пример за ген, които обаче не е автозомен е гена за оранжево/червен цвят на космената покривка. Носители на този ген са само женските ( Х ) хромозоми.) и една двойка полови хромозоми XY. Именно при унаследяването на X или Y, котаракът определя пола на котенцата; женската притежава 18 двойки автозомни хромозоми и една двойка полови хромозоми XX, така че от нейна страна може да се унаследи само X.

Например:
Родители: женска XX, мъжки XY

Полови клетки X X, X Y

Деца: XX женски, XY мъжки

В по-голяма част от изследванията върху гените относно цвета на котката, полът на родителите, както и този на котенцата не се взима под внимание. Единствено проучване за ген, свързан с X (генът за оранжев цвят, който води до поява на червени или костенуркови котки) трябва да отчита пола на индивидите.

Даден ген ще има винаги същата функция и място на хромозома, към когото е свързан и това място се нарича ЛОКУС (локализация). На същото това място (локус) се намира и ген, който има точно определено действие, но което може да се изрази в няколко версии: напр. A+, наличие на косми "агути" (светли косми раирани с по-тъмен оттенък), "A" - когато всички косми са тъмни. Доминантният ген на серията е отбелязан със символа на главна буква, докато рецесивните версии - със същата буква, но малка, например: A+, a , генът, който дава дивия израз и позволява най-добра маскировка в естествена среда е последван от знака "+".

Друг пример:
Локус
пример: A+A+ хомозиготен

хромозом
или A+a хетерозиготен

или aa хомозиготен

Забележка: когато индивидът проявява върху своя фенотип действието на доминантния ген, не можем да знаем дали е хомозиготен (чист) за този ген. Ако обаче, той проявява действието на рецесивен ген, можем да бъдем сигурни, че е хомозиготен.

Начало

Главно меню

Полезна информация за клуба

Порода и стандарт

Развъдници

Цветови варианти

Кратко представяне по генетика

Родители: II
II двоен запас от хромозоми
обикновен запас

полови клетки I I
I I хромозоми
двоен запас

Деца II
II хромозоми

Например:
Родители: женска XX, мъжки XY

Полови клетки X X, X Y

Деца: XX женски, XY мъжки

Друг пример:
Локус
пример: A+A+ хомозиготен

хромозом
или A+a хетерозиготен

или aa хомозиготен

Здравето на котката

Да дадем думата на котката

Начало

Главно меню

Полезна информация за клуба

Порода и стандарт

Развъдници

Цветови варианти

Кратко представяне по генетика

Родители: II II двоен запас от хромозоми обикновен запас

полови клетки I I I I хромозоми двоен запас

Деца II II хромозоми

Например: Родители: женска XX, мъжки XY Полови клетки X X, X Y Деца: XX женски, XY мъжки

Друг пример: Локус пример: A+A+ хомозиготен хромозом или A+a хетерозиготен или aa хомозиготен

Здравето на котката

Да дадем думата на котката

Родители: II
II двоен запас от хромозоми
обикновен запас

полови клетки I I
I I хромозоми
двоен запас

Деца II
II хромозоми

Например:
Родители: женска XX, мъжки XY

Полови клетки X X, X Y

Деца: XX женски, XY мъжки

Друг пример:
Локус
пример: A+A+ хомозиготен

хромозом
или A+a хетерозиготен

или aa хомозиготен