ЧЕРЕН (BB DD)

Съгласно стандарта, черната космена покривка трябва да бъде катранено черна (наситеният искрящ цвят на черния кехлибар), равномерен и интензивен цвят, без следи от червеникави отсенки, без наличие на бели или сиви косми. Често обаче реалността е съвсем друга, особено когато слънцето и слюнката оцветяват в червеникаво косменото покритие. (Виж повече в: А защо не черна котка?)

БЯЛ

Това е най-трудният за поддържане цвят. Наистина бялата космена покривка трябва да остане чисто бяла, без каквито и да е петна, което никак не е лесно от гледна точка поддържане. Слюнката и сълзите оцветяват космената покривка в жълтеникаво-кафяво, включително и зоната на гениталиите, лапите, крайниците и прасците. Както вероятно предполагате, бялата котка се нуждае от ежедневна и много грижлива поддръжка. Много малки котенца се раждат с цветно петно върху главата. То е признак за цвета, на който те са генетически носители и постепенно изчезва с възрастта; при млада котка, това не е грешка.В генетиката, белият цвят не се счита като цвят сам по себе си, а като покриващо оцветяване, маскиращо друг цвят (т.н. феномен епистаза - потискане на основния цвят).За определяне на възможните цветове на бъдещите котета, когато един от родителите е бял, е необходимо да се проучат подробно родословията им.

СИН (BB dd)

Това е най-разпространеният цвят в котешкия свят. В действителност, при почти всички породи се среща разновидност на синята окраска. Тоналността му може да бъде различна в зависимост от дължината и гъстотата на косменото покритие, макар стандартът да не прави разлика. Желателно е синият цвят да е възможно по-светъл, с нюанс на лавандула, равномерен, без кафеникави оттенъци или шарки таби (също както и при черната космена покривка, слънцето и слюнката водят до поява на червеникави нюанси). Ако котенцата се родят светлосини на цвят, с възрастта те постепенно потъмняват, особено върху гърба, главата и горната част на опашката. Долната част на крайниците, където покритието е по-пухкаво остават по-светлосини на цвят.При късокосместите котки синият цвят е по-равномерен като нюанс.При младите котки понякога се забелязват единични шарки таби.

Снимка - Интернет

ШОКОЛАДОВ (bb DD)

Рядко срещан цвят, високо ценен и търсен, представлява космено покритие в топъл светъл кафяв цвят, лешниково кафяво, кафено кафяво, като млечен шоколад, тютюн, възможно най-равномерно оцветяване, без петна.

ЛИЛАВ (bb dd)

Рядко срещан равномерен цвят, като сивото на къртицата, сивите оттенъци по гушката на гълъбите, много светло бежово-розово, хомогенно като оцветяване, без петна. Снимка на GIC Ornella Fon Barsukoff (cattery Elitcats).

Снимка - Интернет

CINNANMON /КАНЕЛЕН/ (b1b1)

Рядко срещано оцветяване, топло и привлекателно. Кафяво-рижаво, като цвета на канела.

FAWN /БЕЖОВ/ (b1b1 dd)

Деликатен, много светъл цвят, почти "безцветен". Размиване на канела, бледо бежово, светлопясъчно, едва розово-сиво.

Снимка - Интернет

ЧЕРВЕН (OO X или Y DD)

Това е преливащ цвят. Съгласно стандарта червеният цвят трябва да бъде наситен, тъмен, едноцветен (без линии), топъл, равномерен, какъвто практически от генетична гледна точка е почти невъзможно да бъде постигнат защото генът на червения цвят и този на солидния цвят (който не е агути /неопределено табби/) не се съчетават добре помежду си. Често при червените и кремави окраски се наблюдават примеси като петнисти шарки таби (причина за появата им е епистазата - доминиране на един ген над друг). Изключително рядко се среща напълно равномерна червена окраска. Именно тук е мястото да напомним, че стандартите всъщност са идеалът за съвършенство, рожба на човешкото въображение въз основа на работата на природата, която не винаги може да бъде повлияна и променена.Приемат се всички нюанси на червения цвят, но предпочитани са топлите и по-тъмни окраски.

КРЕМАВ (OO dd)

Този цвят се среща рядко в природата. Това е цветът на оризовото брашно, на пудрата, много бледо бежово. Примеси като петнисти шарки се открояват ясно. Според стандарта това трябва да е бледо оцветена и равномерна кремава окраска.

Снимка - Интернет


Снимка - Интернет

КОСТЕНУРКОВ (BB OO'DD)

Удивителен цвят, който е привилегия само на женските котки. Представлява мозайка от малки по размер червени и черни на цвят повърхности, последователно съчетани и разположени на редове като в пъзел. Съществуват две мнения - в Англия изискват равномерно разпределение на червеното и на черното, докато в Америка се допуска и не толкова строго очертана хомогенност. Идеалното космено покритие при тази разцветка представлява редуване на червен и черен цвят. Черното трябва да бъде еднотонно, наситено като катран, а червеното - топло и блестящо. Възможно е да има примеси, изразяващи се в шарки таби, по-червеникави, отколкото черни. Космената покривка е гладка и блестяща.

Снимка - Интернет

СИНЬО-КРЕМАВ ИЛИ СИН КОСТЕНУРКОВ (BB OO'dd)

Отслабен пигмент на костенурковия цвят. Червеният цвят преминава в кремав, а черният - в син. Цветовете трябва да бъдат бледи, но със запазване на същите дялове и разпределения, както при костенурковия. За разлика от костенурковия цвят, косменото покритие наподобява вълна, то е гъсто, плътно, матово и лесно се заплита.

ШОКОЛАДОВ КОСТЕНУРКОВ (bb OO'DD)

Много топъл и приятен цвят, който се дължи на смесването на косми с окраска тъмен шоколад и на червеникави такива. Косменото покритие е гладко и блестящо.

ЛИЛАВ КОСТЕНУРКОВ (bb OO' dd)

Изкусна смесица от кремав и лилав цвят, розово бежово, наслагване на най-нежни и деликатни багри. Косменото покритие наподобява вълна, то е плътно и матово.

CINNAMON TORTIE /КАНЕЛЕН КОСТЕНУРКОВ/ (b1b1 OO'DD)

Рядко срещан цвят. Безразборна смесица от оттенъци карамел, канела, много светли и нежни червеникави оттенъци, наслагани тонирани багри.

FAWN TORTIE /БЕЖОВ КОСТЕНУРКОВ/ (b1b1 OO' DD)

Много деликатен и рядък цвят. Отслабен пигмент на канелен костенурков цвят, който наподобява златист мед, докато червеникавият цвят прелива в кремав.

TORTIE TABBY ИЛИ TORBIE

Всички описани по-горе костенуркови цветове могат да се срещат и във вариант на шарки таби (mackerel /тигрово таби/, spotted /петнисто таби/, ticked /ивичесто таби, с напречни ивици на косъма/, tipped /чрез кръстосване с чинчила, при което горната част на косъма е различен цвят от останалата, която е еднотонна/). Цветовете са същите, но на повърхността трябва ясно да се открояват шарките таби.

Снимка - Интернет

SILVER TORTIE TABBY ИЛИ SILVER TORBIE

Всички разцветки tortie tabby или tortie, носители на сребристия ген са т.н. silver torbie, отличаващи се с прекрасни ярки и контрастни цветове.

И така, установихме, че при котките се среща изключително богато разнообразие от цветове и шарки на косменото покритие. Названията, които се дават на тези цветове и шарки се основават на генетичната теория. И тъй като често тези названия са объркващи за неспециалистите, то целта на краткото изложение, което следва по-долу е да бъде направен опит да се представят и опишат цветовете и шарките и защо точно тези названия се признават.Това, разбира се, не може да стане, без да бъде направен опит да се обяснят някои от основните използвани термини.

Пигментация

Цветът на косата, кожата и очите се обуславя от наличието на меланин. Меланинът се натрупва в косъма под формата на микроскопични гранули, които са с различна форма, размер и подредба, в резултат на което е и разнообразието от цветове.Съществуват два типа меланин, които се различават по химически състав: еумеланин и феомеланин. Смята се, че гранулите на еумеланин-а са сферични по форма и поглъщат почти цялата светлина, създавайки черна пигментация. А за гранулите на феомеланина се предполага, че са удължени като форма, и отразяват светлината в червено-оранжево-жълта гама.Разликата в гъстотата на меланиновите гранули се причинява от няколко гена, с което се създават и други цветове. Най-големи разлики се срещат при цветовете на черна основа (еумеланинови). Таблицата по-долу показва общоприетите имена за основните цветове, подредени по генотип.

Мутация на гена за наситеност на оцветяването поражда син, лилав и светлобежов цвят. Те се образуват в резултат на групиране на частиците пигмент в косъма. Това се нарича dilution (отслабване на пигмента). Синият цвят е отслабена форма на черния; най-често се наблюдава като различни оттенъци на сиво. Лилавият е отслабената форма на шоколадовия; описват го като гълъбов или светло-сиво-кафяв.  Светлобежовият цвят е отслабена форма на канеления; описват го като "кафе и сметана" или карамелен цвят. Отслабването на пигмента е мутация при (D) локуса; то е рецесивно на наситеното оцветяване.

От друга страна, цветовете на червена основа (феомеланинови) имат много по-малко разновидности. Червеният цвят обикновено е описан като оранжев, но при някои червени котки пигментацията е толкова бледа, че те могат да се опишат като жълти. Кремавият цвят е отслабена форма на червения, и се описва като бледожълтеникав. Символът за гена на червен/кремав цвят е (О); черният е рецесивен на червения.

Червеният ген (О) се пренася от Х-хромозомата; и по тази причина се обуславя от пола. Обикновено мъжките имат само една Х-хромозома и, ако въобще индивидът е носител на червения ген, то той ще бъде червен. Женските имат две Х-хромозоми; ако и двете от тях носят червения ген, тогава котката ще бъде червена. Много женски котки обаче са носители на червения ген само на едната Х-хромозома, което позволява на черната пигментация да се проявява на петна. Такава комбинация от червено и черно се нарича "костенуркова" окраска.

Типичният "костенурков цвят" е смесица от черно и оранжево, обикновено с произволни шарки. Някои "костенуркови" котки имат големи петна оранжево, други са предимно черни. "Костенурковият" цвят може да се променя чрез dilution, което дава смесица от син и кремав цвят, вместо черен и оранжев. "Костенурки"-те с проява на подобно отслабване на основните цветове (dilution) обикновено се наричат синьо-кремави. В заключение, черните петна по една котка с "костенуркова" окраска могат всъщност да са оцветени в който и да е от цветовете на черна основа. Така че, може да срещнете шоколадова "костенурка", или канелена "костенурка", а ако има и отслабване на цветовете, се срещат също и светло лилава-кремава или светлобежова-кремава "костенурка".

Белият цвят на козината се получава в резултат от отсъствието на всякаква пигментация. Чисто бяла козина може да е причинена от някои от следните три генетични механизма, които са напълно различни:

• Бял албинос. Механизмът е този на рецесия, споменат вече по-горе.

• Бяло опетняване. Факторът за бяло опетняване (S) преобладава, но не напълно. Той е повлиян от полигенетични модификанти и, в резултат на това, котката е само частично бяла. При все това, опетняването може да бъде толкова наситено, че в козината да изглежда напълно бяла.

• Преобладаващо бяло. Тази мутация се налага над всички останали гени за пигментация и резултатът от нея е бяла козина и сини очи. От названието се подразбира, че това е въздействие на доминиращия ген (W).

При преобладаващо-белите котки, съществува наличие на други гени на цвят и шарка, но те са изцяло скрити. Единственият начин да се определи скрития генотип е чрез пробни кръстоски с оцветени котки, чийто генотип е (сравнително) добре известен.

Поколението на две преобладаващо-бели котки ще бъде чисто бяло, но ако и двамата родители са хетерозиготни (W/w), тогава скритите цветове могат да се проявят при някои от котенцата. Ако генотипите на белите са неизвестни по родословие или са резултат от експериментални кръстосвания, резултатите са непредсказуеми.

Шарки: отмети и шарки таби

Всички по-горе описани цветове са т.н. чисти цветове. Но те не са най-разпространените. Повечето от котките имат козина на отмети и при повечето от тях те се редуват с чист цвят под формата на шарки, наречени таби.

Aгути се наблюдава както при еумеланиновите (на черна основа), така и при феомеланиновите (на червена основа) цветове. И в двата случая, той маркира периода, в който производството на меланин е било забавено. Разпространено е мнението, че цветът на косъм с агути при черна пигментация си остава еумеланинов. Жълто-оранжевият мy цвят е в резултат на това, че гранулите са по-нарядко и накъсани, а не в резултат на феомеланин. Pедуването на цветовете не e редуване на еумеланин с феомеланин в един и същи косъм.

При космите с еyмеланинова пигментация ивицата агути обикновено е с жълто-бежов цвят. Но цветът може да бъде също и по-наситено оранжево като резултат от ефекта на фактори за риж цвят. Тези са полигенетични фактори, които все още не са изолирани и идентифицирани, но развъдчиците са успели да ги "използват" за създаването на "топли" нюанси при котките с шарка таби. Кафявите табита, по-специално, са генетично черни, но подборът на индивиди със силен фактор за риж цвят е допринесъл за плътния кафяв цвят в космите c агути.

Мутацията, която причинява солиден (еднотонен) цвят се нарича нe -агути (а/а) и е рецесивна. Нейният ефект е да подтиска образуването на отмети, така че пигментирането да е еднакво по дължината на целия косъм, с изключение на корена, където то обикновено започва да избледнява.

Шарките таби (ивичести) се предопределят от гена таби (Т), който е причината при тези косми да наблюдаваме редуване на ивичести шарки и петна със солиден цвят. Ето някои от общоприетите шарки:

• Mackerel (тигрово таби). Космите на ивици се редуват с едноцветни косми, като при тигъра. Това е най-често срещаната шарка.

• Classic (класическа). Космите на ивици се редуват с едноцветни косми в петнисти шарки, прилични на мишена по страните и на пеперуда на гърба. Тези котки се наричат мраморно таби във Великобритания.

• Aguti (на неопределени шарки или отмети). Раираните косми са разпределени равномерно по цялата козина като "петънца" или "лунички". Тази шарка понякога се нарича aгути таби или абисинска таби.

• Spotted (петнисто таби). Раираните косми се редуват с точки от солиден цвят, като при леопард или ягуар.

Агути-гените и таби-гените се съчетават с основните пигменти и създават следните шарки и цветове:

Класическата шарка таби (на райета) е рецесивна на шарката тигрово таби. Агути-шарката (неопределено таби) е доминaнтна над шарката тигрово таби.

Трябва да отбележим, че не съществуват истински солидни червени или кремави цветове. Развъдчиците са добили червени или кремави котки, които изглеждат, че имат солиден цвят, като са подбрали рижи полигени, които "размиват" контраста на шарките. Но, едно издайническо "М" все още се забелязва на челата на повечето със "солиден" червен цвят.

Нюанси, типинг и тонове

При типичната котка на ивици (таби), космите с агути имат ивици по-светла пигментация, но те не могат да са напълно безцветни. Обикновено по-светлите ивици са с бежово-жълт цвят, но червеникаво влияние може да ги направи по-близки до оранжево. В другата крайност, типингът по дължината на косъма е причината агути ивиците да са с по-светъл цвят. Типингът е причината за оформяне на по-широки ивици, така че светлият цвят се простира чак до корена. Ефектът е, че върхът на косъма е оцветен в цвят, определен от гените, а по-надолу става по-светъл. Когато по-светло оцветената част от косъма е почти бяла, тя се нарича cребрист типинг, когато е в жълто или в топъл кремав цвят, тя се нарича златист типинг.                        

- Back to Top -